Стинг извая формата на българско сърце
Легендарният актьор придвижи 14 000 в едно по-добро измерение с най-големите си шлагери
Велико в непретенциозността си и уюта си. Като прибиране вкъщи. Не очакваш никакви изненади, само че си благополучен по един простоват, неподлежащ на дразнители метод, тъй като си измежду свои. Такъв бе концертът на Стинг в „ Арена Армеец “ за мен като патологично подвластен от блендата му почитател към този момент толкоз години. Съдейки по мексиканските талази от светещи телефони и гръмотевичното, по хайдушки напевно „ и-о-о “, което се разнасяше от гърлата на 14 000 на класики като Every Breath You Take, не бях единствената с сходен сантимент. В залеза на 60-те Стинг е в апогея на кариерата си – поп-културна икона в тишърт и тънък джинси,
човеколюбец с усмивка на пердах скаут,
талантлив стихотворец с олющен бас и реализатор във върхова вокална форма. Артист, който изпитва същинско наслаждение от възпроизвеждането на всяка нота и това рефлектира мълниеносно върху публиката.
Перфектно проведен от „ София мюзик ентърпрайсиз “, концертът стартира в 20 ч със сет на сина на Стинг – Джо Съмнър. Да кажем, че поговорката „ Какъвто бащата, подобен и синът “ важи с цялостна мощ в тази ситуация е леко пресилено, само че това момче е доста надарено. Във височините наподобява нахално на баща си, и гласът му е баснословен, а в случай че попадне на надарен композитор, няма да има неточност по пътя към всеобщото боготворене и колосалната банкова сметка (б.а. Стинг лиши от завещание децата си още преди години). Витален и себераздаващ се, Джо се причисли като беквокал и посетител китарист в части като Petrol Head за вечерта. Самият Стинг излезе малко преди 21 ч, потвърждавайки мита за английската акуратност, и със свита съидейници в състав Доминик и Руфъс Милър (китари), Джош Фрийс (барабани) и Пърси Кордона (акордеон). Какво се случи в интервала до 22.45? Един урок по перфекционизъм до безкрайност. В сетлиста влязоха тъкмо три части от новия албум на маестрото 57th & 9th, измежду които най-якото несъмнено „ 50, 000 “. Всичко останало, от едно заглавие до последващо, бе
учебник за сътворението на мейнстрийм поп-рок шедьоври
с душа – от шедьоври на The Police като Every Little Thing She Does Is Magic, So Lonely и Message In A Bottle, до солови отрочета на мистър Съмнър като Desert Rose, Fields of Gold (наредете се на опашка в желанието си това да е първата ви ария за брачен танц), и Shape Of My Heart. Парчето към кино лентата „ Леон “ от детския дебют на Натали Портман като че ли удари по тънката струна всеки от присъстващите, тъй като подобен прочувствен отклик на парче на Стинг нямаше до края на вечерта. Носителят на „ Грами “ направи и два прелестни кавъра - Ashes Тo Ashes на Дейвид Боуи и Ain`t No Sunshine на Бил Уинтърс. За бис, естествено, остави Fragile – мигът, в който да намериш и едно изсъхнало око в залата е идея пердута.
Велико в непретенциозността си и уюта си. Като прибиране вкъщи. Не очакваш никакви изненади, само че си благополучен по един простоват, неподлежащ на дразнители метод, тъй като си измежду свои. Такъв бе концертът на Стинг в „ Арена Армеец “ за мен като патологично подвластен от блендата му почитател към този момент толкоз години. Съдейки по мексиканските талази от светещи телефони и гръмотевичното, по хайдушки напевно „ и-о-о “, което се разнасяше от гърлата на 14 000 на класики като Every Breath You Take, не бях единствената с сходен сантимент. В залеза на 60-те Стинг е в апогея на кариерата си – поп-културна икона в тишърт и тънък джинси,
човеколюбец с усмивка на пердах скаут,
талантлив стихотворец с олющен бас и реализатор във върхова вокална форма. Артист, който изпитва същинско наслаждение от възпроизвеждането на всяка нота и това рефлектира мълниеносно върху публиката.
Перфектно проведен от „ София мюзик ентърпрайсиз “, концертът стартира в 20 ч със сет на сина на Стинг – Джо Съмнър. Да кажем, че поговорката „ Какъвто бащата, подобен и синът “ важи с цялостна мощ в тази ситуация е леко пресилено, само че това момче е доста надарено. Във височините наподобява нахално на баща си, и гласът му е баснословен, а в случай че попадне на надарен композитор, няма да има неточност по пътя към всеобщото боготворене и колосалната банкова сметка (б.а. Стинг лиши от завещание децата си още преди години). Витален и себераздаващ се, Джо се причисли като беквокал и посетител китарист в части като Petrol Head за вечерта. Самият Стинг излезе малко преди 21 ч, потвърждавайки мита за английската акуратност, и със свита съидейници в състав Доминик и Руфъс Милър (китари), Джош Фрийс (барабани) и Пърси Кордона (акордеон). Какво се случи в интервала до 22.45? Един урок по перфекционизъм до безкрайност. В сетлиста влязоха тъкмо три части от новия албум на маестрото 57th & 9th, измежду които най-якото несъмнено „ 50, 000 “. Всичко останало, от едно заглавие до последващо, бе
учебник за сътворението на мейнстрийм поп-рок шедьоври
с душа – от шедьоври на The Police като Every Little Thing She Does Is Magic, So Lonely и Message In A Bottle, до солови отрочета на мистър Съмнър като Desert Rose, Fields of Gold (наредете се на опашка в желанието си това да е първата ви ария за брачен танц), и Shape Of My Heart. Парчето към кино лентата „ Леон “ от детския дебют на Натали Портман като че ли удари по тънката струна всеки от присъстващите, тъй като подобен прочувствен отклик на парче на Стинг нямаше до края на вечерта. Носителят на „ Грами “ направи и два прелестни кавъра - Ashes Тo Ashes на Дейвид Боуи и Ain`t No Sunshine на Бил Уинтърс. За бис, естествено, остави Fragile – мигът, в който да намериш и едно изсъхнало око в залата е идея пердута.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ